Нейде много надалеко, над земята и морето, в златен замък се събужда и дечицата разбужда Слънцето - в усмивка цяло и с червено наметало. Усмихва ни се то, деца, за да посрещнем ний деня. Бди над слънчевите двори и небесните простори. Има си далекоглед - с него гледа то навред. Има Слънчо и дете - малко приказно момче… |