Целта на книгата е да излезе извън обичайните интерпретации на вица единствено като забава и отдушник на социални напрежения и да се вгледа по-внимателно в тази популярна форма на съвременното фолклорно творчество. В изследването са проследени някои важни комуникативни и структурни особености на вица. Те го представят като универсално средство, чрез което модерният човек търси, изгражда и поддържа интегритет и идентичност в контекста на всекидневното общуване. В това авторът вижда причините за широкото разпространение на вица, което не се изчерпва само с устното му предаване. Те обуславят и избора на многобройните теми и персонажи на вицовото разказване. Подробно са разгледани три големи негови дяла — политическите, етничните и сексуалните вицове. Всеки от тях е свързан с основни аспекти на социалния и културния живот и в този смисъл играе важна роля в представата за себе си, която конструира нашият съвременник. |