Полша в лабиринта на прехода - Светлозар Кирилов

Полша в лабиринта на прехода
Автор: Светлозар Кирилов
Обем: 220 стр.
Формат в мм.: 140х200
Издател: ИК "Св. Климент Охридски"
Мека подвързия
Дата на включване: 2006-02-21
Нашата цена: 6.37 лв
 

Блондинки със сини очи, славянска страна, папа Йоан Павел II, тежки загуби през Втората световна война, религиозност, „Солидарност", Лех Валенса, полска водка - това са основните асоциации на българите за Полша. Образованите познават филмите на Анджей Вайда и Кшищоф Зануси, романите на Хенрик Сенкевич и Стефан Жеромски, полската живопис и поезия, знаят за борсата с рицарите на Тевтонския орден, полъха на Ренесанса и Краков, за въстанията на Тадеуш Косцюшко, сблъсъка с германските танкове през 1939 г., Освиенцим и Майданек, стачката в гданската корабостроителница през 1980 г., военното положение и първите алтернативни избори през лятото на 1989 г., поставили начало на прехода в Източна Европа. През последните петнадесетина години у нас намаля информацията за ставащото в страните от Източна Европа, с които до 1989 г. бяхме в „братския социалистически лагер" - младите поколения българи дори не са чували за култовите полски сериали „Четиримата танкисти и кучето" и „Залог, по-голям от живота".
Тази книга разглежда основните неща, случили се в Полша след 1989 г., като осветлява главно станалото в политиката, гражданското общество и икономиката - съдбата на някогашните герои от „Солидарност", особеностите на полската религиозност и католицизъм, отговаря на въпроса защо абортите са забранени със закон и все още се целува ръка на жените, „шоковата терапия" на Лешек Балцерович, отношенията с германци и евреи. Полша е една от страните с успешен преход и за нас, българите, е добре да видим защо се е получило така и защо българските резултати са по-лоши.
Книгата представлява интерес за студенти, полонисти, социолози, политолози, журналисти, историци и всички, които се интересуват не само от Полша, Източна Европа и „прехода", но са отворени към света и искат да разберат други страни и култури — защо „другите" не приличат на „нас".