Какво е истина? Притежава ли човекът способност да я познае? Дали се познава с чувствата, с разума или интуицията? До каква степен човешката субективност ни приближава или отдалечава от истината? Цялата човешка мисъл и практика трябва да бъде прокарана през един критерий - доколко е истина. Във век, в който самозаблужденията на човека и човечеството са проявили всички свои гибелни последици, Фернандес-Арместо поставя най-болезнения въпрос - как и в какво да търсим истината и възможно ли е да имаме неотносителен критерий за нея. Ако „Хилядолетието" е „поглед отгоре" върху историята на човечеството, то „Истината" е „поглед отвътре" върху мисленето и самосъзнанието на това човечество. С изяществото на изложението си Фернандес-Арместо доказва своето мото, взето от Дж. Н. Кларк, че „Истината е същото за разбирането, каквото музиката за ухото и красотата за окото". |