Картината на развитието на Африка през последните 15-тина столетия е все още непълна в много отношения. Много нещо остава непознато, много може да се окаже непознаваемо. Чисти обобщения относно такъв обширен и разнообразен континент биха били погрешни. Обаче основното, което изпъква от трудовете на многобройните историци и археолози, изучавали миналото на Африка през последните 20 години от Втората световна война насам, е това, че много повече се знае и много повече може със сигурност да се твърди от онова, което се знаеше и предполагаше преди. През този период бяха открити много неща от историята на Африка.
Опитах се да плавам между скалата на предубеждението и водовъртежа на романа. Много от изследванията на африканското минало страдаха и от двете, а от мнозината автори, които се бяха опитали да преминат благополучно между тях, обезкуражаващо малък брой бяха успели. Онези, които се бяха потопили във водовъртежа на романа, са два вида. Едните мислеха, че е умно и необходимо да запълнят картината на африканското минало с приказки за Савската царица и страната на златото Офир, за странни финикийски каменни градове в Родезия и за тайнствени „хора от севера", които дошли и останали там, но после изчезнали без следа. Има съвременни версии на тази метафора за брадати чудовища и за хора, чиито глави растат направо от раменете им и че най-доброто разбиране на проблема е внимателно, но категорично да бъдат изтрити от картата.
Други романтици, подтиквани от по-благородни, но съвсем не научни подбуди, започнаха да присаждат чрез писане „високоразвити цивилизации" в миналото на континентална Африка там, където за тях няма никакви свидетелства. Африка южно от Сахара е допринесла в немалка степен за великите цивилизации по долината на Нил.
|