Един писател, който досега се е отдавал гласно на лирически излияния, който е изхождал в своите творчески търсения преди всичко от своите субективни чувствания, - да се прехвърли в епическия жанр е много интересен белег за него и самото време. Това показва, че е настъпил един период на по-спокойно съзерцание. А още повече - художникът е разширил своя опит, обогатил е своите впечатления и въображението му е престанало да се кърми само със случайни хрумвания, а е събрало от живота онова, което го е поразило и се е оформило у него като образ, като движение.
Белетристичното творчество е и желание да се приобщиш към действителността вън от тебе и един интерес към онова, което е около тебе. Не е ли това един голям напредък в творчеството на новата генерация писатели, които преди войната не виждаха наоколо си интересни сюжети за вдъхновение? Защото в края на краищата белетристиката е умение да откриеш сюжети и да синтезираш една действителност във и около тебе.
|