Винаги съм осъзнавал значението на „портретната" театрална книжнина за бъдещата историография на българската култура. Бих искал да вярвам, че бъдещите изследователи на нашата духовност, значима част от която заемат сценичните изкуства, ще могат да разчитат на достоверността на оставените спомени или дори на бегли „портретни скици". Но да гадаем какво ще се случва в бъдното, едва ли е уместно, още повече че предлаганият сборник не си поставя подобни „амбициозни" цели. Бих желал той да бъде приет преди всичко като знак на моята дълбока почит и признателност към театралните първомайстори, с които дълги години се срещах на сцената и извън нея!...
Петър Петров
|
