Книгата на Диана Димих “Присадки на диво” вълнува не само със социалната ангажираност на темата за изоставените деца, но и с есетата, миниатюрите, импресиите, разказите, в които се оглежда една изострена емоционалност, съчетана с мисловност, откриваща в обикновеното нещо неповторимо, забелязваща необикновения детайл в пренаситения с информация делник. Авторката е учудена и възхитена от на пръв поглед очевидни неща, но криещи в себе си мъдростта, силата и красотата на природата. Така чрез своята сетивност тя променя грубата и негостоприемна действителност, облагородява я и я очовечава като присадка на диво. |