Специалистите определят Тай-Дзи-Цюан като “поезия на движението” и “върховен бокс”. Въпреки, че днес този стил на китайското У-Шу/Кунг-Фу се е утвърдил повече като психофизическа дисциплина, във древността Тай-Дзи-Цюан се е считал за един от най-ужасяващите и респектиращи стилове на бойните изкуства. Лечебните ефекти на Тай-Дзи-Цюан също са добре известни далеч извън границите на Китай. Още от XVII век в селището Чъндзягоу (пров. Хънан) членове на фамилията Чън развиват уникални бойни умения на базата на няколко традиционни стила. По-късно под въздействие на Уданската школа, се оформя окончателно стила Чън, от когото водят своето начало всички други стилове на Тай-Дзи-Цюан (Ян, У, Уу, Сун, Ли, Хао, Фу и др.). Ортодоксалният стил Чън обаче е най-комплексен и включва: специални упражнения (чансудзин), работа с уреди, Ци-Гун/Ней-Гун, няколко форми (таолу), ефикасни бойни приложения (юнфа), уникален метод на “бутащи ръце” (туй-шоу) и голям брой традиционни оръжия (меч, сабя, тояга, копие, двусекционна тояга, боздугани, железен камшик с 9 секции и алебарда). Настоящият сборник обхваща всички основни раздели на стила Чън, представени от известни китайски майстори. |