Разгледани са трансформационни процеси и явления, които са на границата между две епохи и които пораждат промени в оценката на новобългарската поезия до началното десетилетие на XX век. Запълнена е една празнота в естетическата динамика. Проследени са органичните и плавни преливания, като възрожденската поезия и тази на модернистите не се противопоставят, а се търсят връзките и естетическите взаимодействия между някои микросюжети.
Книгата е предназначена за студенти, учители, учени и за всички, които обичат българската класика.
|