Колкото и да сме убедени, че ни се “полага” спокоен и щастлив живот, светът очевидно не е устроен според желанията ни, тъй че, щем не щем, се изправяме пред поредица кризи, характерни за всяка възраст, или “сезон” от жизнения ни път. Психолозите ни уверяват, че първата криза е още при раждането, на 3-годишна възраст започваме борбата за самостоятелност, развихряща се през пубертета, удължен днес с късната си фаза до 25-тата година. Вече уж намерили себе си, влизаме в “кризата на ранната възраст” (25-44 години), заменила, казват, в наши дни прословутата “криза на средната възраст”. Между 45 и 55 години пък кризите добиват драматични измерения - тогава сме най-недоволни от постигнатото, правим отчаяни, хаотични и често пъти злополучни опити да се измъкнем от сивотата на обичайното съществуване, да осъществим поне част от мечтите или амбициите си, да започнем “нов, по-смислен и щастлив живот”. Накрая идва “зимата”, в която трябва да се борим с обхваналите ни след пенсионирането чувства на непълноценност и безполезност, със страха от болести, самота и смърт.
Излиза, че кажи-речи целият живот е непрекъсната криза. За щастие, това е преувеличение - същинските кризи са къси и интензивни, бележещи прехода между отделните “сезони” на живота ни. Много важно е обаче как ще излезем от тях. Неуспешно решената криза (особено в юношеството) може да превърне живота ни в безкрайно лутане, в низ от несполуки и разочарования. С всяка успешно преодоляна криза пък ние израстваме, ставаме по-силни, по-уверени в приключението, наречено живот. Ето защо за решаването на кризите има натрупан огромен човешки опит - стратегии, подходи, конкретни стъпки. С част от него ни запознава тази книга, в която всичко е преживяно, лично изстрадано и премислено - тъй че съветите в нея не са книжни, абстрактни и чуждоземски, а практични и максимално вписани в реалностите на днешния български живот.
|