Гротеските на Емануел Икономов са плод на дълбоката му, съдбовна връзка с тежненията на епохата, с онези неволи, които тровят делниците ни. Белетристът като истински чародей, който никога не се задоволява с едноплановост, успява да превърне всички на пръв поглед злободневни проблеми в нещо далеч по-значително, да ги свърже с размисъл за своеобразието на човешките характери. Той съвършено владее изкуството на абсурда, на небивалицата, успява да опакова идеите си в най-разнообразни фабули, да осъществява контакти с извънземни, да изпраща героите си в далечни експедиции, да ги поставя пред изключителни предизвикателства.
От съществено значение е художественото майсторство на автора. Той създава елегантни, изпълнени с тънка ирония фрази, разчитането на които изисква известно интелектуално усилие. Няма я така характерната за масовото четиво „първосигналност", няма ги произнесените с високомерие нравствени присъди. До важните изводи се достига след сериозен размисъл, при това щастливо съчетан с искрящ хумор.
Георги Цанков
Гротеските на Емануел Икономов съставят друг образ на нашата действителност, видяна и преценена откъм нейната комична страна. Темата за несъвършенствата на цивилизацията ни, често явяваща се в творчеството на Икономов, „се прелива" в ярка сатирична форма, която преобразява „сериозната" тревога в смях през сълзи.
С прецизната си изобретателност авторът конструира сюжети, които сякаш са „прекопирани" от действителността. Само човек, седял дълго пред белия лист, знае как трудно се постига тази „автентичност". Изисква се фантастична наблюдателност и Икономов я притежава, за да се представи „лицето" с най-характерните си черти и да се превърне в художествен образ. В обрисовката на героите почти няма преувеличение, те са нахвърлени с вдъхновение от натура и като че ли повече им подхожда подзаглавие в стила на Дядовазовите „драски и шарки". Което пък подсказва, че времената не са се променили особено и безумията в живота пак предизвикват талантливата ръка да ги опише.
|