Отдавна, в тъй далечни времена,
когато хората си мислели звездите
за закачени на небето златни светлинки,
живял на изток страшен цар.
Жените си убивал след сватбената нощ.
И ето че оженил се отново.
Щом мракът син обгърнал сънната земя,
съпругата се поклонила на мъжа си:
"О, нека с приказки нощта да съкратя!"
И тихо заразказвала Шехерезада,
а царят тъй и не усетил как минала нощта.
На сутринта потръпнал от прохлада.
"Стига - наредил - денят дойде."
"Но има още, о премъдри!" -
казала му тя. А царят промърморил:
"Довечера, сега се зазори."
И тъй търкулнали се не една и две -
изминали хиляда дълги (или кратки) нощи.
Как мислиш, приказките чудни
дали ще усмирят гнева на злия цар?
Дете прекрасно, отвори ме
и нека видим как ще свърши всичко това!
|