Съзнателно забравеният през втората половина на XX век български интелектуалец Найден Шейтанов (1890-1970) е една от най-ярките и самобитни творчески личности в новата българска културна история. За науката той е истински „човек-школа" - едновременно културфилософ и културисторик, народовед и народопсихолог, философ на историята, фолклорист и етнолог, специалист по история на религията, сексолог, езиковед, изследовател на националната митология, брилянтен есеист от кръга на „златорожци". Той е задълбочен и широко ерудиран изследовател, но и поет по душа, проявяващ се в много и различни културни роли - на учен самотник и на признат, обичан педагог, на „най-българогласния български стилист" (К. Кръстев) и на единствения неепигонски ученик на Фройд във все още патриархалната България, дръзнал да превърне още през тридесетте години на миналото столетие темата за пола и връзката секс-народопсихология от едва ли не „ерес" в злободневна обществена тема и перспективна област на познанието. |