Слънчогледите погледнаха слънцето. Съчинения в 5 тома. Том 1 - Гео Милев
Слънчогледите погледнаха слънцето. Съчинения в 5 тома. Том 1 | |||
| |||
В този ден между ледните зъби на студа глъхне прехапан последният рев на снежните бури. Голямата мечка настръхна замръзнала - бяла - от лед; между блестящите й ледни зъби - разтрошеният диск на Полярната звезда. Тишина и неподвижност на синия мраз; под безтрепетните зари на северното сияние. Над прага на моята съдба стои беловласият старец Водолей: на моята съдба неспирната струя, която той излива - замръзна, моята съдба. В този ден съм аз роден и сърцето ми, новородено, замръзна в миг: огромен светъл къс от лед. ... Аз грабвам в ръка сърцето си - огромен леден камък - и чакам: готов за бой. Горко на меките чела! |