Професор Георги Фотев навърши 65 години. Опитвайки се да формулираме най-кратко посланието, което творческият му път внушава на неговите ученици и приятели, ние избрахме думите на големия български писател Йордан Радичков. Професор Фотев е олицетворение на строга (понякога дори сурова) взискателност най-напред към себе си, а след това и към всички останали. Взискателност, която се основава на разбирането, че човек, каквото и да прави, трябва да го съизмерва с най-високи критерии, и която внушава, че колкото и да си постигнал, винаги има още неща за научаване, перспективи за усъвършенстване и мисловни пътища за проследяване…
Личностно-биографичният и творческият път на професор Георг Фотев са белязани от множество житейски трудности. Неговото спасение и извор на мъжество и надежда винаги са били книгите и светът на науката. Той е сред малцината български учени, които не само пишат много, но и четат много. При това четат както произведенията на класиците на собствената си научна дисциплина, така и тези на големите мислители от сродни научни области и - което е особено важно -публикациите на своите колеги. Това е, струва ни се, първото измерение на неговата научна взискателност - трябва да се познават големите автори, които са станали част от историята и канона на дадена наука, но трябва да се познават и съчиненията на колегите, независимо дали са млади или вече утвърдени автори. Второто измерение на научната взискателност, което можем да разчетем в творческия път на професор Фотев, е: човек трябва да изисква най-напред от себе си, преди да изисква от другите. Да изискваш от някого обаче няма нищо общо с това да ограничаваш неговата академична свобода. Безпрекословната защита на правото на личен избор е третото измерение на взискателността, на която ни учи професор Фотев.
|