Созополски Beebop - Владимир Пунджев
| Созополски Beebop | |||
| |||
Владо Пунджев е положил на плочника пред рибарския кей една делва с младо вино и ме кани да опитам. Опитвам и искам още. И още. Всяка глътка от младото вино на Владо ме пронизва с вкуса си. Вкус на вино. Не усещам нито мащерка, нито дим, нито сливи. Отначало си казвам - виж го ти Владо, какво пивко вино направил, трябва да е станало случайно. После започвам да си давам сметка, че виното това всъщност е самият той - такъв, какъвто е излязъл от тайнството на ферментацията, от онези дълбини на кипеж, все още съхранени от нездравото любопитство на човешките микроскопи. И най-сетне усещам, че вместо отговори, получавам въпроси, че някой вътре в мен не спира да ме пита дали това наистина е Владо или съм аз, дали наистина чета за неговите мигове или просто си спомням за моите, дали той се е запретнал да търси моите истини или ме подстрекава да ги търся сам, дали влудяващото спокойствие на осъзнатата обреченост пълзи под неговата кожа или под моята, където му е мястото на това спокойствие, дявол да го вземе! Така се получава, дами и господа, това е напиването с младо вино - мощен, безобразен, неконтролируем и полифоничен процес. Ето я и нея: делвата с младото вино на Владо. Стои си върху древния топъл плочник, на две крачки от морето, по грапавата печена глина на ханша й изпъкват ослепително бели раковини, а в утробата й ви очакват безброй много глътки. Пийнете, и те ще се плъзнат гальовно в жилите ви, ще облеят мозъчните ви гънки с буйната си, почти борбена непорочност, ще се настанят задълго в очите ви и там ще засияят така, че сами няма да познаете новия, добър и помъдрял човек, който ви гледа от огледалото. А морето ще изсипва вълна след вълна на две крачки от плочника и ще пръска и него и делвата, и вас със солените сълзи, от които е направено, и които пролива откак свят светува. Никола Василев |