ХИТЪР ПЕТЪР - дядовите приказки - Иван Жеглов
| ХИТЪР ПЕТЪР - дядовите приказки | |||
| |||
В моята първа книга за Хитър Петър "ХИТЪР ПЕТЪР & СИН", видяла бял свят преди 7-8 години, аз плахо вмъкнах детето му и най-вече как той го е възпитавал, за да не петни хубавото бащино име. Оттогава насам дълго размишлявах как да продължа нататък, та и Хитър Петър да заживее като другите, да дели с любимата жена сухия залък и твърдия одър, да си навъди челяд, да стане дядо на умни внучета и т.н. Без да пренебрегвам традиционния приказен елемент, аз се помъчих да вкарам тоя българин-легенда в общата хорска бразда на селяните, които се трудят от тъмно до тъмно; които си плащат непосилния данък; които въпреки всичко намират и време, и някой грош за една ракия в кръчмата; които се хранят с хляб, боб и лук, но заради децата имат агънце за Гергьовден, пиленце за Петровден, прасенце за Коледа. Труден е бил и все още е, животът на обикновения българин. И за да оцелее, той се е смял, както е и в народната поговорка. Този смях мъдрият ни народ е вмъкнал в устата, ума и характера на Хитър Петър. И затова тоя обикновен, но изключително умен човек ще живее во веки в народната памет. Неговите хитрости и лъжи винаги в името на доброто, същият този народ е събрал в една дълбока, сякаш бездънна торба, наречена от самия Петър "торбата с лъжите". И, за да го съхраним за поколенията, трябва по-често да се връщаме към него, да вземаме по нещичко от торбата му и да прибавяме по нещичко в нея, та да бъде безсмъртният му образ, още по-близко до всекидневието ни, да сее радостни вълнения в сърцата на българите от 5 до 105 години. Пък и не само на българите. Успял ли съм да сторя това? Не бързайте да отговаряте, преди да сте разлистили страниците. И ако тогава отговорът ви е положителен, благодаря ви! Авторът |
