Тревожни знаци. Природа, гори, общество - Кирил М. Богданов

Тревожни знаци. Природа, гори, общество
Автор: Кирил М. Богданов
Обем: 200 стр.
Формат в мм.: 140х200
Издател: ИК "Рута-ХБ"
Мека подвързия
Дата на включване: 2008-04-10
Нашата цена: 10.92 лв		 
Независимо от забързаното време, в което живеем - и многото предизвикателства, които се появяват по земния ни път, дълбоко сме убедени, че хората никога няма да изгубят своята любознателност и интереса към онова, което „се случва" в самите нас и около нас. В тази посока е съдържанието на тази книга. Това е книга размисъл за света като цяло, разкриваща по един убедителен начин редица тревожни проблеми на общественото развитие. Те са свързани с природната среда (природоползване и природоопазване), с нарушеното екологично равновесие в биосферата и с опасностите за физиологичното здраве на хората, породени от влошените параметри на жизнената среда. Обсъждат се и редица тревожни прояви и тенденции, свързани с разрушаване на ценностната система на днешното общество, без да се абсолютизира, че тази система трябва да бъде постоянна във времето.
Сюжетът на книгата е съсредоточен върху безкрайно сложната проблематика на съвременното развитие. И авторът добре осъзнава това, като на различни места в текста пояснява своите скромни намерения и популяризаторски цели на познати, но нуждаещи се от повторение тревожни истини за света, в който живеем. Същевременно, той е проявил завидна смелост с опита си да обобщи в логическа последователност и да представи редица негативни явления и процеси, които реално се случват в днешния глобален и изпълнен с предизвикателства свят. И можем да заявим - от наша гледна точка, че този опит е повече от успешен.
Обсъдените в книгата тревожни знаци по пътя към бъдещето на човечеството произлизат не някъде „от вън", а от самото човечество. Те се явяват като отражение на неговия постоянен стремеж към усъвършенстване и все по-пълно задоволяване на неговите материални, жизнени и духовни потребности. Споделя се от автора, че това развитие и този вечен стремеж „към по-добро" следва да се определи като нещо съвсем естествено и присъщо на човека като съзидател.