Ние сме програмирани за обикновения свят, за пазара на всекидневния живот. Ето защо поетичната книга “Нищо повече” изглежда много различна. Защото тя е предизвикателство. Защото в нея трябва да разчетем легендата за съкровището на света и да разберем човека, който “чака доволен потопът да го отнесе”. Стиховете провокират и събуждат многопосочни асоциации. Тази книга е една от малкото в съвременната българска поезия, която успява да ни покаже самовглъбението на един поет и заедно с това да ни научи как да се вглеждаме навътрев нас; да държи очите ни отворени за външното и в същото време да ни тласка в обратна посока; да ни потапя в същината – до самата вътрешна сърцевина - и там с изненада да открием, че “Целите отвътре сме божествени” и че “душите ни виждат тайната/ преди рождението”.
Лиляна Славова
|