iKnigi.com

Холандският писател Артюр Жапен (1956 г.) поднася историята на прочутия Джакомо Казанова от една съвсем неочаквана гледна точка: през очите на жена. Разказът се води от името на Лучия, младата му, едва четиринадесетгодишна, очарователна любима, с която се разделя поради трагично недоразумение (пръстът на съдбата?!). Той ни пренася от слънчевото италианско Пазиано, през Венеция и Париж, до мъгливия северен Амстердам – където двамата след години отново се намират край каналите, за да завърши чак в Америка – Новия свят, убежище на всички европейски авантюристи, където вероятно са останали потомци на Казанова.
Написан с изключителна психологическа проникновеност и стилистично майсторство, романът проследява не само житейските перипетии на красивата и обезобразена Лучия, но ни разкрива и любопитни исторически детайли от епохата – от блясъка на венецианското благородническо съсловие и духовните стремежи на Просвещението до мизерията на бордеите, публичните домове и наказателните институции за морално прегрешили в Амстердам. Прецизно документирани, описанията на уличния живот и моряшките кръчми край пристанището в Амстердам са невероятно живи и картинни; също и хумористичните описания на причудливите “научни опити” на прогресивните френски съсловия, изкуството на венецианските майстори на огледала, душевността и вълненията на младите хора, възпитанието на епохата, сексът и битът.
Казанова – или кавалерът Дьо Сейнгалт, показан ни в този роман не толкова като съблазнител, известен с еротичните си похождения, но по-скоро като освободена личност с авангардни за времето си идеи, всъщност е надарен с изключителен интелект и богата чувствителност. И същевременно е лишен от всякакви илюзии, защото над всичко доминира циничният му поглед към света. В мемоарите си Казанова действително споменава за „несправедливостта, която е причинил“ на младата си любов. Но почти не се запитва повече за съдбата й – този невероятен, драматичен, близък до съвременен трилър сюжет, блестящо послужил за основа на романа.