Литературата на Древен Египет е изключително богата. Тя е достигнала до нас, съхранена в надписите по стените на храмовете и гробниците, които египтяните наричат „вечни домове“, покрити със знаците на древноегипетския език – йероглифите, „свещените думи (или чертички)“. Тези знаци, според древните египтяни, са божествен език, разкрит на хората от бог Тот. Обитателите на долината на Нил ги считат за живи същества, надарени с магическа мощ и затова полагат за тях особени грижи. Каквато и трудност да срещне, фараонът трябва да се обърне към древните книги и към средствата на магията. Магията не е илюзия,
а начин да се разгадае невидимото и да се узнае волята на божествата.
Защото невидимото присъства навсякъде в света на древните египтяни. За да чуе гласа на боговете, човек трябва да почита природата, да обича животните, да се старае винаги да разбере ближния и да предпочита истината пред лъжата и правдата пред несправедливостта. Тези сказания, в които боговете и хората живеят рамо до рамо, ни разкриват един особен начин на живеене и мислене. Благодарение на древните разказвачи, светът на египтяните ни става близък и ние усещаме ведрината и радостта му. Благодарение на тези вечни, неостаряващи сказания можем да се пренесем за няколко часа
във времената на пирамидите.
|