АЗ ПОМНЯ КАК ГРЕЕШЕ НА МАМА
ЛИЦЕТО
На десетия месец аз сама се изправях,
придържайки се към стола или количката.
Малки предмети с двете си ръце улавях.
Лакомо облизвах кашата от лъжичката.
С поддържане влачех малките си краченца.
Това беше постижение. Бях удивена.
Наслада сияеше в моите оченца.
Чувствах се безкрайно щастлива и вдъхновена
Първите крачки направих с помощта на мама.
Усмихната ме гледаше, застанала пред мен.
А краченцата ми бяха слаби като слама.
Но аз исках и проходих в онзи хубав ден.
И аз помня как грееше на мама лицето
с излъчвана от него блажена светлина.
И плахата усмивка, родена в сърцето
от крачките детски, в настъпилата тишина.
И аз помня как мама бурно ме целуваше
и ме притискаше до себе си, до гърдите.
Весела песничка пееше и танцуваше.
Изпълнени бяха за нея част от мечтите. |