ЗА КОПНЕЖА ГОРЕЩ
Старата жена затвори уморено очи.
Няколко тихи минути продължи да мълчи.
Пое бавно глътка въздух. Погледна морето.
След това насочи погледа си към небето.
Там където летяха белоснежните чайки
и бавно заговори за бъдещите майки.
Много често съм се замисляла, о богове
за блажената наслада, която се зове
"очакване на детето". За копнежа горещ,
който гори като пламък на запалена свещ
и осветява скритите мечти в душата,
малка рожба да трепне в тялото на жената.
Да почувства в себе си ритъма на сърцето
на очакваното мило същество - детето...
Това очакване е изпълнено с наслада.
За него жената е готова и да страда.
Защото, о богове вие сте благословили
жената да ражда и сте я определили
да бъде благородната, благодатна почва,
в която да се зачева и да започва
трептящият живот на милото създание.
Изпълнена с надежда и плахо мечтание,
тя трепетно очаква да порасне семето,
в течение на девет месеца от времето. |