Това есе е резултат от многогодишните търсения на автора в полето на българската традиционна култура. Чрез анализ на живите и днес медицински ритуали, осигуряващи достъп до древните черти на тази култура, се предлага едно виждане за ритуала като форма на архаичен дискурсивен опит. Това виждане е различно от общоприетото в съвременната антропология и е един вид покана за преосмисляне на твърде дълго застояли се основни тези в науката.
|