Жена за обесване - Пънар Кюр
| Жена за обесване | |||
| |||
Един роман – осъждан, забраняван, предизвикал скандален съдебен процес Пънар Кюр е родена в Бурса. Детството й преминава в различни анадолски градове, както и в Лондон. На тринадесет години заминава за САЩ. По късно завършва „Робърт колеж“ в Истанбул, а в Сорбоната, Париж, защитава докторат в Катедрата по сравнително литературознание. След завръщането си в родината започва работа в Държавния театър. Пише театрална критика за различни вестници и списания. През 1984 г. получава наградата на името на Саит Фаик за сборника с разкази „Неподвижни води“. Преподава в университета „Билги“ в Истанбул. Всяка истина има две лица – видимо и невидимо. Жестокостта на хората, които с лекота отсъждат само по видимата страна на събитията, е способна да отнеме дори човешки живот. В едно общество, което трудно преодолява закостенелите си предразсъдъци, сексуалната експлоатация може да вземе най-невероятни форми...
„Романът е разказ за това как една нещастна, беззащитна, изпаднала в безизходица жена е изолирана от действителността и е затворена в болния и ужасен свят на един сексуален маниак, как е мачкана, използвана, измъчвана, насилвана, тероризирана и в крайна сметка превърната в безгласно и безропотно създание, в някакъв предмет за неговите извратени забавления, „Жена за обесване” е протест именно срещу всички подобни явления. Това е и разказ за драмата на един младеж, опитал се да освободи жената от нечовешкото положение, в което е поставена, и за трагичния неуспех на тези негови усилия."
|
