Кирка и сънищата - Любов Кронева
Кирка и сънищата | |||
| |||
Историята е митологична, но, от друга страна – коя история не е? Въпросът е – защо тези герои и случващото се с тях? Просто е – те не са чак толкова отдалечени от нас във времето, както изглежда на пръв поглед, не са застинали в така наречената античност, понеже всяко време има свой Одисей. Нуждае се от него. Колкото до боговете, човешките усилия да "заковат" времето с точни дати, за да ги прелистват като страници на прочетена и изучена книга, може и да ги забавляват, понеже самите те са Времето. Но ми се струва, че освен вечността в себе си, боговете винаги носят и изразяват немалко черти на живота тук и сега. Какво ли щеше да каже Аполон за това? – "Само най-същественото" – с доза високомерие. А Хермес: "Главно подробностите, те са по-интересни". А самата история за Одисей и магьосницата Кирка има собствен живот и собствена логика, и нейната воля е да продължи да се случва, независимо от свободната воля на героите, доколкото я имат, защото разбирането на тази история за свобода на избора е да приемеш съдбата си. Историята е в съгласие и с вечността, и с дадения момент от времето – оттук идват вариациите извън митологичната канава, което само показва, че дори Ананке се съобразява с нейната жизненост. Любов Кронева |