Дал си ясна сметка, че цялото му следващо творчество
е само вариации на тема "Светът като воля и представа",
Шопенхауер озаглавява едно от по-късните си съчинения
"Parerga und Paralipomena" (1851), сиреч „странични и останали"
произведения. В това отношение твърде показателен е
издаденият през 1844 г. (четвърт век след първия) втори
том на "Светът като воля и представа". Разбира се, авторите
на двутомни съчинения са безброй и тяхното изреждане би
представлявало една скучна и безсмислена статистика. Но
едва ли би се намерило друго така замислено и осъществено
двутомно произведение, както Шопенхауеровият opus vitae
"Светът като воля и представа". Всяка от главите на втория
том препраща към съответните параграфи на първия
(и vise versa) и е само доразвиване, дообосноваване, конкретизация и илюстрация на същите вече добре познати основни
идеи на първия том, образувайки по този начин едно своеобразно рондо, само че не музикално, а философско, към което
неминуемо (сякаш за спазване на задължителната трикратност) ще трябва да се добави и "Parerga und Paralipomena".
Исак Паси |