Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата
Книгата е посветена на едно обществено явление, важно за демографската картина на България – масовата имиграция на населението към София. В нея се обръща внимание на социолингвистичните и психолингвистичните аспекти на този процес. В имиграционните потоци през периода на засилена миграция (началото на 60-те години на ХХ век до края на века) масово се включва населението от Западните покрайнини в Трънско, Брезнишко, Годечко, Западноберковско, Белоградчишко, Царибродско и Босилеградско, живеещо от двете страни на българо-сръбската държавна граница. Това население, обединено от монолитния по своите лингвистични особености пограничен ч-дж-у-диалект, претърпява в езиково отношение сложни метаморфози, за да се приспособи към езиковата норма на столичния град – важно условие за цялостната социална адаптация на преселниците към новите условия.
|