ЛЯТНО
Ти, черна котко между розите,
и вие, рози, спрели тези черни лапички, и вие,
стопени сладоледи и мяукащи деца −
луната слиза да си изяде следобеда,
по-тихо!
Авторът няма вина и не поема отговорност за написаното от него. Съществува твърдението, че изкуството/изкуствата приковавали човека изцяло, изисквали (боже опази!) всеотдайност, трудолюбие, характер и пр. Тези приказки са калугерски, по-точно старомоминско-вдовишки.
„О, колко нежност има в името Мароко!“ – това е написало едно седемгодишно момиченце в концлагера Биркенау само месец преди да го превърнат в сапун. Настръхвам от този стих, но изобщо не се притеснявам от съществуването на сапуна. Нека да не смесваме нещата.
Изкуството не е храм, а работно място за тези, които изнасят литургии. Проповедниците са симпатяги и се лаская от мисълта, че евентуално биха ме допуснали в своя кръг.
Прочее, Велизар Николов е роден на 8 май 1949 г. в Ловеч с единствената цел да живее само в София – непрекъснато и неуморно. Зад гърба му са някои стихосбирки като „Братя квадрати“, „Колона“, „Непрежалимо“ и др. за възрастни и за невръстни.
В. Н.
|