Идеята, че хаосът и неорганизираността могат да бъдат полезни не би изглеждала толкова контраинтуитивна, ако склонността към ред не бе заложена у всички нас. По-точно, хората са склонни да подценяват разходите по постигането на ред, да омаловажават възможността безпорядъка да не може винаги да бъде елиминиран и да не вярват, че хаосът може да бъде по-ефективен от реда: последният се е превърнал в цел сама по себе си. Тревогата, която събуждат разхвърляните домове и офиси или неорганизирани програми често се дължи не на факта, че безпорядъкът и хаосът са станали причина за реални проблеми, а на допускането, че би трябвало да има повече ред и организация.
Убеждението, че хаосът и безредието могат да бъдат съвсем безобидни или дори да носят ползи не би трябвало да изглежда странно. Почти всяко практическо проучване на възможността да подобрим живота си, работата или обществото предлага варианти за постигане на повече ред или на различен ред. Идеята за отсъствието на ред – и не просто на централизиран или йерархичен ред – рядко стига до ума ни. Време е да заемем една непредубедена позиция спрямо безпорядъка във всички аспекти на живота и институциите ни и да преценим кога той може да бъде приветстван – вместо да се отхвърля.
| 