Това беше революция. Какво друго може да се нарече преходът от комунистическата система на тотален монопол на една партия върху държавата, икономиката и обществото към демокрация и свободно пазарно стопанство, който започна с колапса на комунизма през 1989 г. Революция, която промени изцяло живота на народите в Източна Европа. Революция, която даде възможност на нас, българите, да прекрачим в модерния свят на свободата и демокрацията.
В своите "Размисли върху революцията в Европа" Ралф Дарендорф справедливо отбелязва: "Революцията на карамфилите" в Португалия може да звучи също толкова привлекателно, както "нежната революция" в Чехословакия, но всъщност понятието революция е много по-приложимо за Източна Централна Европа, където трябваше да бъде разбит всеобхватният монопол на управляващата номенклатура."
В края на октомври 1990 г., по време на конференцията на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа в Париж, френският президент Франсоа Митеран даде обяд в Елисейския дворец в чест на българската делегация, водена от президента Желю Желев. Разговорът започна с обяснения на българите за сблъсъците на дисидентите с режима на Тодор Живков, за промените след 10 ноември 1989 г, за проблемите и трудностите на започналия мирен преход към демокрация. Митеран слушаше с интерес и после развълнувано каза, че е тъжно да чуваш за неволите и проблемите в България, но същевременно го обзема искрена ревност, защото е рядък шанс за едно поколение да преживее и още повече да участва в такива грандиозни исторически промени. Беше изминала само една година от началото на революцията в България и Източна Европа, от времето, когато свободата и демокрацията все още бяха надежда, която въодушевяваше за борба. |
