Това е история за стремежа към недостижимото в изкуството и докъде може да стигне човек в преследването на собствените си естетически търсения. Главният герой Соломон Голдберг е изключителен фотограф, който тръгва по следите на древен ръкопис от 1770 година, в който се описва как може да бъде видяно (и съответно заснето) лицето на Смъртта. Романът има две успоредни сюжетни линии. Едната започва през 1770 година и в нея се разказва за средновековен алхимик – Нино Голярди, италианец от български произход, който се връща от пътешествие из Африка, където е живял 15 години в племето на нилотите. Преди да си тръгне от Африка, създава ръкопис, който накъсва на три части, за да не попадне в ръцете на случайни хора. В ръкописа, в памет на баща си, който е бил хермафродит, описва древен ритуал за погребване на хермафродити, който в племето на нилотите е бил на почит. При връщането си в Италия Нино създава тайнствен орден, който да съхрани африканския ритуал. Орденът е от жени, осъдени на смърт за детеубийство, които Нино спасява от закона, и които превръща чрез свещено африканско мазило в безчувствени същества, наричани "сухи жени". Докато работи във фабрика за порцелан, собственост на негов богат приятел от детинство, за да спечели средства, постепенно обучава жените в африканския ритуал, в края на който може да бъде видяно Лицето на Смъртта. За няколко години успява да ги подготви за мисията им, както и да построи три храма в различни части на Европа, за да предпази странния орден от властта и гоненията на църквата.
Другата история, която се развива успоредно на първата, става в наши дни. При едно от посещенията си в Африка - при сина на свой починал приятел, професор по африканска култура, фотографът Соломон Голдберг получава подарък втората част на древния ръкопис, създаден от италианския алхимик. Интересът и професионалното му любопитство са възбудени и той тръгва да издири и останалите две. Но скоро разбира, че третата част от ръкописа е отдавна унищожена, а първата е притежание на Исмаил Пураян - тайнствен, почти легендарен колекционер, чиято дъщеря живее в България, сама в огромно имение в провинцията. Голдберг успява да се сближи с двамата и с хитрост да се добере до първата част на ръкописа. След това проследява дирите на ръкописа до Италия, до къщата на италианския алхимик, където намира доказателство, че тайният орден, владеещ тайната за Лицето на Смъртга (наречен в романа Лицето на Ненаситната) е съществувал. От руините на храма на ордена разбира, че преди два века "сухите жени" са се преместили от Италия във Франция, а след това, около 1917 година - от Франция в България. Бързо намира местоположението на храма - до едно градче в северната част на страната, и започва да го наблюдава. Скоро разбира, че орденът все още съществува и "сухите жени" продължават да практикуват древния ритуал. Започва да ги наблюдава, а междувременно издирва "най-подходящите за погребване хермафродити" в градчето. Но полицията започва да го притеснява, насъскана от Исмаил Пураян и хората му, затова, за да се добере до възможностга да снима Лицето на Смъртта, примамва една от най-големите еротични звезди в областта - хермафродит на име Флавио/Флавия в ателието си и го убива. Но докато го скрива в колата си, един от хората на Пураян го ранява смъртоносно. Все пак Айсберг успява да се измъкне и с последни сили стига до храма на древния орден. Там, ранен и умиращ, става свидетел на африканския ритуал, изпълнен през нощта от "сухите жени". И когато накрая се появява Смъртта, миг преди да умре, Голдберг успява да я заснеме. Сбъдва мечтата си, но плаща с живота си затова. |