„Когато си мома с вече поувяхнало младежко излъчване, без афиширана сериозна връзка, а даже и без дете, в болница като тази, в която тече нескончаем латиноамерикански сериал, превърнал се в част от ежедневните занимания, то едва ли не всеки разведен, неженен, че и все още семеен колега на възраст между 35 и 65 години решава, че при теб номерът му непременно ще мине. Сигурно защото смятат, че вече си достатъчно отчаяна и си готова да се бухнеш на последния закъснял влак с шепата му останали пътници. Това с избора е лукс, който не можеш да си позволиш."
„Устните ти са сухи и около тях леко боде. Това усещане ще ми остане навярно и после - част от паметта на сетивата ми...
Задъхано гасим последните въгленчета на разума. Неспасяемо е (Кой ли иска да бъде спасен?)... И претопили в стихийно огнено кълбо всички несъвършенства на телата си, превръщаме се в две парчета полудяла материя, неспособни вече да се отделят."
|