П. Яворов умира в разцвета на творческите си сили. Първите си литературни опити предприема още в средата на 90-те години на XIX в. За около десетилетие и половина написва голям брой стихотворения, сред които „На нивата", „Градушка", Арменци", „Заточеници", поемата „Калиопа" и др., които му отреждат трайно място в новата българска литература. Заедно с това пише и драмите „В полите на Витоша" (1911 ) и „Когато гръм удари как ехото заглъхва" (1912 г.), които също заемат едно от челните места в родната ни драматургия.
Част от литературното му творчество е посветено и на националнореволюционното движение на македонските българи. Негов любим кумир е Гоце Делчев. Не случайно той е и първият му биограф. По-късно дружи с други по-млади дейци на революционната организация като Тодор Александров и др. До края на живота си се смята като истински син и на Македония.
|