Какъв е той? Най-напред това е един младеж. Шейтанов загива само на 28 години. При суровия полъх на жребия той изгаря в борбата. Всичко в него е само начало, само прелюдия, устрем към делото, в което трябваше да се осъществи необикновената личност. И все пак това начало е достатъчно, за да почувстваме нейната сложност, мащабност, енергия и воля за борба. Намираме се пред значителна изява на българския характер, през жизнената съдба на човек, успял да обхване в своята прелестна младост както тръпките на бурната революционна епоха, така и устрема във вековните традиции на нашата национална съдба.
„история
и ЧОВЕК"
След разгрома Георги Шейтанов
е моgел да избяга. Верният му приятел
Желю Грозев го е молил да тръгне с него,
за да отидат вън от България.
Но Шейтанов гордо отговорил:
„Ние направихме този панаир, ние ще
играем след него..."
Преди това в София и предвидливият
Антон Страшимиров го е молил да
избяга: „Георги, бягай - ценен човек си...
Неведнъж си минавал нелегално
границата, това не представлява
трудност за теб. Давам ти 10 000 лева,
бягай, момчето ми, спасявай се!"
- Бай Антоне - отговорил
Георги Шейтанов, благодаря ти.
Не искам нищо и не мога да напусна
България, докато тука остане дори един
наш другар, когото грози опасност.
Мога да премина границата последен.
Иначе ще се чувствам дезертьор...
В тези последни най-тежки часове
от живота на Георги Шейтанов още един
път се срещаме с неговата морална
чистота и кристален патриотизъм.
Дори когато е пленен, смазан, той кара
своите врагове, той заставя своите
палачи да го убиват, но не да го унижават.
Защото „той е човек за ешафода, но не
за изправителен дом..."
Ефрем КарамфиловПоредица |