... Разтоварили задигнатите злато, сребро и ценни стоки в „склада“, който се пазел от местните ловци. Разделили цялата плячка според заслугите на всекиго... Всеки получил своя дял. Ранените получили дела си преди другите, а връчили награди и на онези, които били изгубили ръка, крак или око. Поради невежеството си оценили скъпоценните камъни или много високо, или много ниско. После всеки се заклел, че нито е укрил, нито е отмъкнал нещо от общата плячка. Само два месеца по-късно останали почти без пари: пропилели всичко за разни дреболии или на комар. Проиграли и изхарчили богатствата си за много по-кратко време, отколкото им било нужно да ги придобият чрез грабеж. По стар пиратски обичай най-голямата част от печалбите им отишла у кръчмарите; затова били принудени да отплават наново, за да се сдобият с пари по същия престъпен начин както преди.
Става дума за всекидневието на върлувалите през 17. век карибски пирати, най-известните от които са Бартоломео Португалеца, Рок Бразилеца, Пиер льо Гран, Л"Олоне и Хенри Морган, а не за съвременните „пирати“, чиито произход, социална и професионална организация със строга йерархия са твърде сходни с тези на техните предшественици.
| 