Има творби, които предизвикват огромен интерес и масови реакции. Те са оставили следа – добра или лоша- в човешкото духовно наследство. Има творби, които предизвикват огромен интерес и масови реакции. Те са оставили следа – добра или лоша- в човешкото духовно наследство. Според скромното ми мнение такава е и тази книга. Ако нейната съдба е да остане завинаги върху най-престижните лавици на библиотеката от безсмъртни, непреходни произведения на литературата, то е единствено поради нейното съдържание. Тъй като тя поставя началото на историческия подход към една на пръв поглед незабранена, но умишлено забулена в тайнственост и дори в иронична мистика тема. Тази творба повдига завесата на един въпрос, който е стародавен като човешкия род проблема за съществуването на други светове извън нашия, както и за наличието на контакти между далечни, различни цивилизации и някои земни жители. Тя е събрала мемоарите на човек, който по хрумването на Фортуна е заемал достатъчно ключови постове в сфери, достъпни за изключително тесен и специално подбран кръг от доверени на властите лица. Личност, която престъпва дадена клетва, за да разкрие онази част от потулваната в продължение на десетилетия тайна, за която почти всеки от нас най-малкото се е догаждал или поне мисълта за нея е навестявала ума му: истината за извънземните същества, за техните уж неидентифицирани летящи обекти, за връзките между тях и представители на земното човечество, както и за онова, което сме наследили от тяхната явно най-малкото технически по-напреднала цивилизация.
Георги Ифандиев |