„Една велика жена, може би най-великата измежду всички жени, живели някога на света" - така нарича Марина Цветаева в своето есе Евгений Евтушенко. Голямата поетеса е представена с лирически стихотворения и поемите й „Поема за Планината", „Поема за края" и „Рейс".
В църкви не влизах, не бях на реда им
подвластна.
Явно, дорде понесат ме със краката
напред,
все ще греша аз, тъй както грешила съм -
страстно!
Със сетивата, дарени от Бог - с всичките пет!
Мои съобщници! Мои учители нежни!
Сродници мои по грях! - Няма да бъда сама!
Юноши, деви, дървета, звезди,
бури снежни -
всички пред Страшния съд ще се изправим,
Земя!
26 септември 1915
|