Мансарда в Париж с изглед към смъртта. Пиеси - Матей Вишниек
Мансарда в Париж с изглед към смъртта. Пиеси | |||
| |||
Пиесите на Вишниек са преведени на десетки европейски езици и са поставени в повече от 30 страни. Носител е на награди на Румънската академия на науките, Асоциацията на драматурзите и композиторите на театрална музика във Франция, от театралния фестивал в Авиньон. В България е играна пиесата му „За половия орган на жената като бойно поле по време на войната в Босна“ под заглавието „Жената като бойно поле“ от Театрална компания „Контрапункт“ на сцената на „Малък градски театър зад канала“ през 1997–1998 г. (реж. Владимир Петков), а „Машината Чехов“ е преведена и поставена от Владимир Петков с клас актьори абсолвенти на проф. Елена Баева от НАТФИЗ на сцената на Младежкия театър, сезон 2002–2003. Когато започнах да опознавам литературните среди, поех по един съвсем друг път, именно защото бях вече разбрал, че имам определена мисия, и най-вече защото смятах, че най-висшата мисия на писателите в източноевропейските страни, по-специално в Румъния, където живеех, е да се противопоставя на властта. В продължение на петнайсет години бях изцяло отдаден на тази мисия и на позицията, която може да се нарече културна съпротива. Един ден си дадох сметка, че съм уморен от тази битка. Вече бях написал много пиеси, които принадлежаха на литературата „в чекмедже“. Бях изцяло обзет от проблемите на взаимоотношенията между индивида и властта, на манипулацията, на социалната машина, която унищожава, премазва… Това бяха сюжетите, които единствено ме интересуваха, тъй като исках на всяка цена чрез литературата да разруша тоталитарната машина. Никога обаче не забравях, дори и когато бе необходимо да се минира тоталитарната система, че една страница от театрална пиеса или роман преди всичко трябва да притежава литературна и универсална стойност. Матей Вишниек |