Пейзаж, рисуван с чай - Милорад Павич

Пейзаж, рисуван с чай
Автор: Милорад Павич
Обем: 364 стр.
Формат в мм.: 145х210
Издател: ИК "Алтера"
Мека подвързия
Дата на включване: 2009-07-01
Нашата цена: 18.20 лв		 
Книгата не е в наличност
В съвременната литературна ситуация много често феновете колективно преживяват определен въображаем свят - групи от хора по света, без да се познават помежду си, „живеят" на Средната земя, в Света на диска, в Училището за магии, в Макондо. Речниците и кръстословиците на един от най-големите съвременни сръбски автори - Милорад Павич (1929) - са определено едно такова място, където многобройните фенове „се изгубват", за да се срещнат и за да намерят себе си. Двете книги, които белязват ориентирите в света на Павич са незабравимите „Хазарски речник" и „Пейзаж, рисуван с чай". Това са постмодерни романи, в които читателят може да „влезе" от всяка страница, които предполагат реална връзка както между различните читатели, така и между читатели и герои. Това са изключително смели пътувания във времето и пространството - интерактивни литературни приключения, изпълнени с лирична чувствителност и прозрения за историята на човечеството.

„Романите на Павич могат да бъдат класифицирани като магичен реализъм. „Пейзаж, рисуван с чай" представлява един опит за летене, един опит да бъде преодоляна гравитацията на обикновения живот. Това е също единственият от познатите ми романи, в който героинята се влюбва в читателя. Кой би могъл да устои? Ние нямаме друг избор, освен да отвърнем на любовта с любов."
Ан Тейлър „Филаделфия инкуайърър"

„Както Борхес и Габриел Гарсия Маркес, Павич знае как да подплати своето тексотво жонгльорство с великолепни портретни миниатюри и очарователни анекдоти."
Майкъл Дарда „Вашингтон пост"

„Краищата на мустаците си носеха сплетени като бич. Не се смееха поколения наред и бръчките бележеха годините само в горната част на лицата им. Старееха от мисъл, не от радост. Знаеха, че юдеите ги наричат идумеи; те самите наричаха себе си "сол". Много време трябва на човек, за да изяде шепа сол - мислеха си те, и бяха търпеливи. Носеха два знака: знака на агнеца и знака на рибата. На агнеца даваха питки, замесени със сълзи, а на рибата - пръстен от тесто, защото тя е невяста на душата."
(„Пейзаж, рисуван с чай")

„Имаше съвсем плитка усмивка, така че като се усмихнеше, човек можеше да се опре в носа й. Когато го целуна, той си помисли - това е една от онези целувки, които си разменят противниците, преди да кръстосат шпаги. Остави за миг греблата и пусна водата да ги насочи по вятъра. Завъртаха се бавно и вятърът постепенно увиваше косата около врата й. В лодката имаха куче и вестник. Тя четеше от вестника хороскопа на кучето си, а после си дръпна дим от лулата му."
„Пейзаж, рисуван с чай"

"Само хляб, дрехи, обувки и омраза човек може да харчи в големи количества - мислеше си госпожа Амалия в Пеща. - От всичко друго: любов, мъдрост, красота има много повече, отколкото сме в състояние да употребим. Винаги твърде много скъпоценни неща и никога достатъчно обикновени..."
(„Пейзаж, рисуван с чай")