Наричат ги дауншифтъри.Никой още не си е поставял за цел за разбере дали тези хора са опасни за обществото. Но се знае, че за корпорациите те са като скрита бомба, бомба със закъснител. Мислите им са прикрити, душите им са загадъчни. Когато стигнат до върха на кариерата си и получат от живота всичко, за което човек може да мечтае, те изведнъж доброволно се отказват от работата си. Начело на голяма компания може да се окаже някой точно такъв – със строг костюм на началник и с маска на успешен бизнесмен. Но в същото време способен за един ден да взриви добре смазания корпоративен механизъм и да надене затворнически костюми на целия екип от топмениджъри…Напуска, отнасяйки със себе си „срамните тайни“ на фирмата и дори Господ не би могъл да предвиди в чии ръце ще попаднат те в бъдеще... Това не е мода. Това е осъзнатата необходимост да се види светът такъв, какъвто е. Това е билет за една нова посока – но, разбира се, доста трябва да се внимава, за да не се превърне в билет за собственото погребение. |