От географска гледна точка разположението на Балканския полуостров е такова, че повече предразполага към свързване, отколкото към разделяне. Тъкмо тази привидна привлекателност и проходимост на региона е създала в исторически план своето отрицание - границата, разделението, противопоставянето. Не случайно открай време историци, културолози и Политолози разглеждат Балканите като поле за сблъсък между различни цивилизации - латинска и елинистическа, римокатолическа и източноправославна, европейска и османска. Само допреди десетина години тук се простираше важна част от "желязната завеса", парещата граница на Студената война между двата най-могъщи военнополитически блока в световната история и между двете най-непримирими политически идеологии и практики в човешкото общество. И също толкова закономерно в светлината на историческата ретроспектива днес в ограниченото пространство на полуострова като в "дядовата ръкавичка" от балканския фолклор са се сместили една дузина държави, някои от които се намират все още в процес на териториално-политическо роене. Едва ли има друг сектор от световната политическа карта, който да е по-гъсто нашарен с държавни граници, като нашия. Нищо чудно тогава, че споменаването на Балканите често се асоциира с войната и насилието, а на мира се гледа по-скоро като на случайно изключение или подготовка за поредния въоръжен конфликт. |