Той бе приет от Народното събрание през
декември 2006 година. Бях твърдо решен да стоя
страни от вихрещата се през почти цялата година
безумна не само политическа, но и безнравствена
вакханалия около неговата подготовка и обсъждане. Засъжаление няма как да избягам от нея. Причината е, че
буквално в последните дни на 1989 г. бях назначен за
министър на вътрешните работи и освен предишната
отговорност като началник на Генералния щаб за
разузнавателните служби на Българската народна
армия, върху мен, както и върху ръководния състав
на МВР легна тежестта за предприемането на всички
необходими мерки за опазване на щатния и нещатния
секретен апарат на службите. Днес с голямо огорчение
установявам, че всичките наши усилия в тази посока
се оказват напразни. Съвестта ми не може да приеме
безотговорните исканията за пълно, повтарям за пълно,
без ограничения, разкриване на лицата, сътрудничилите
на тези структури. Не мога да си представя по-тежък от
този удар върху националната сигурност.
Подобни мисли ме заставят да се върна към последните дни на 1989 година... |