„Страстите на Кармела"е покоряваща любовна история
между кубинска лекарка и аржентински икономист. Еротичните им и идеологически преживелици протичат в неуправлявана от тях действителност, подобно на омировите герои. Невидими богове се намесват, за да вплетат
физическото привличане и интелектуалното възхищение, смелостта и страха, неочаквани тайни и заговори.
Героите изграждат трудната си и красива любов в един
от най-земетръсните и романтични периоди от латиноамериканската история. Плават по течението, наслаждават му се и му се радват. Ала са повлечени от водовъртежи, които отнемат дъха и обръщат света наопаки.
Заглавията на Агинис звучат парадоксално. В това произведение е предпочел да подчертае значението на думата страст. Страст, която се свързва с любовта, но и със
силата на идеите, страданието, насладата, спасението
и стремежа към свобода. Ето защо авторът държи в напрежение от първата до последната страница. В текста
преобладава ритъм, характерен за музикалните пасиони.
Ето защо това произведение, в което се редуват
гласовете на главната героиня, любимия и вездесъщия
разказвач, е написано по схемата на контрапункта, характерен за ораториите на Бах. В далечината прозвучава ехото от друга война, в която освободителите
възпяват друга Кармела, също превърнала се във факел и страст. Агинис умело описва своите герои, които
трудно могат да бъдат забравени. Способността му да
борави с чувствата не оставя и ред без поезия или последствия. Стил, който превръща романа, обхващащ
изключителни времена, в една от най-красивите любовни истории, белязали развитието на литературата. |