Това е един по-ранен труд на големия духовен учител. Въпреки че тези страници са били написани преди повече от половин век, когато светът още не се е съвзел от опустошението на Втората световна война, в много отношения те звучат актуално и днес - красноречиво доказателство, че прозренията на Кришнамурти са непреходни. "Да разбереш живота означава да разбереш себе си, това е и началото, и краят на образованието" - твърди авторът. Според него да бъдеш учител е призвание, човек не трябва да става учител, ако гледа на учителството като на средство за прехрана, ако в него не гори желание да възпитава младите. За да израсне детето свободно и да се реализира като цялостна и хармонична личност, то трябва да бъде възпитано с любов. В наше време, когато ежедневието се е превърнало в стерилна рутина, когато конформизмът и култът към успеха са неписаните закони на обществото, когато алчността съсипва природата и руши планетата, заслужава да се замислим над прозренията на Кришнамурти. Книгата му е полезна не само за родители и учители, но и за всеки мислещ и търсещ истината, който разбира, че една система, един образователен метод могат да програмират мисленето и поведението, но не могат да направят човека свободен.
|