Без нея - Рей Клуун

Без нея
Автор: Рей Клуун
Обем: 296 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Жанет 45"
Мека подвързия
Дата на включване: 2009-11-17
Нашата цена: 13.34 лв		 
Още с публикуването на романа „Отива една жена при лекаря”, в който героят се сблъсква със загубата на партньорката си, очаквахме с нетърпение продължението му – „Без нея”. Отправна точка за написването на романа представлява сходството между героя и неговия създател. Жената на Стейн умира от рак. Действието започва преди смъртта й, като на първите страници ни връща към съдържанието на „Отива една жена при лекаря”. Кармен умира. Всички приятели се сбогуват с нея. Следва погребението. Стейн, който вече втора година се грижи за дъщеричката им Луна, се изправя пред ново предизвикателство: А сега накъде? Как да бъде опора за Луна и същевременно да се пребори със скръбта по загубата?
„Без нея” е разделен на три части: „Стейн”, „Стейн & Луна и Роус” и „Стейн & Луна”. Те представят трите фази на развитие на действието. В самото начало Стейн компенсира отчаянието си чрез секс и наркотици. Впоследствие се обръща за съвет към спиритуален терапевт; той го навежда на мисълта за пътуване към себе си, което ще го сближи и с тригодишната Луна. Думите на терапевта, че Луна ще му възвърне способността да обича, постепенно се сбъдват.
Цялото действие в романа е подчинено на една цел – спасяването на любовта. Може да звучи банално и донякъде опростено. И все пак тези близо 300 страници представляват вълнуващо четиво със симпатични герои и приятен ритъм на повествованието. Няма страница, която да дотегне на читателя. В края на „Без нея”, след почти тримесечно пътуване из Тайланд и Австралия, Стейн звъни на (някогашната си) любима Роус. Кани я да отпразнува Коледа с него и Луна. На въпроса защо й се обажда, той започва да заеква: „Защото проумях, че... ъ-ъ...” - „Че какво?” - „Че те обичам.”. Звучи сладникаво, но не може да се отрече, че е мило! (www.kluun.nl)

За автора:

Реймънд ван дер Клюндерт (роден през 1964 г.), известен сред приятелите си като Рей Клуун, се занимава с маркетинг преди да стане писател. През 2001 съпругата му умира от рак едва на 36. Клуун заминава с тригодишната си дъщеря Ева за Австралия и написва „Отива една жена при лекаря”.
Книгата продава над 600 000 копия в Холандия, където оглавява класациите по продажби повече от 70 седмици, като в момента продължава да е номер едно. „Отива една жена при лекаря” се задържа дълго време начело на списъка с бестселъри на списание „Шпигел” в Германия. Романът става бестселър на годината и е избран от литературният клуб ECI (част от медийната група Bertelsmann) за дебют на годината.
Следващата книга на Рей Клуун, романа „Без нея”, който е продължение, описва пътешествието му заедно с дъщеря му с каравана през Австралия в опит да се справят със загубата. За един месец от книгата в Холандия се продават над 125 000 броя.
В момента Клуун е начело на списъка на най-продаваните автори в Холандия с „Отива една жена при лекаря” и на трето място с „Без нея”.

Уебсайтът на българското издание на "Отива една жена при лекаря" е www.otivaednazhena.com. Уебсайтът на автора е www.kluun.nl.

Отзиви в пресата

"Превъзходен роман. Въпреки темата за любовта Клуун не изпада в клишета и в патетика, пише арогантно, но със сериозен тон, който разплаква. Вероятно това му се удава, понеже е сам е изживял историята..."
Landeszeitung für die Lüneburger Heide

"Без нея" се изчита на един дъх..."
Frankfurter Neue Presse

"...безпощадно откровен, холандският писател те уцелва право в сърцето.«
Lausitzer Rundschau

"Суровият начин на писане на Клуун те кара да изпиташ текста с цялото си тяло, да се обливаш в пот, сърцето ти да подскача. Ето това е, което прави романа за вдовеца невероятно добър."
20cent

"Стремителен, затрогващ и емоционален."
Hamburger Morgenpost

"Без нея" е като малко по-дълга вестникарска колонка, която ту те разплаква, ту те разсмива: комична и натъжаваща, противоречива и абсурдна."
Avant Garde

"След като затвориш последната страница, романът остава в теб още дълго." Sis

"Директен, търсещ конфронтацията, изпълнен с хумор."
Economisch magazine