Това би трябвало да съм аз. По-точно част от мен, от картините ми, от моя живот...
Но един живот се преживява, а не се разказва.
Много от илюзиите се оказаха разкошни и се осъществиха. Други времето ги срина по един доста груб начин. И ако има нещо, което сега бих правил, това е нещо, за което аз отговарям отначало докрай. Ние градихме много кули на истината, и то не миражи, а кули на съзиданието, които и времето, и хората сринаха и отрекоха.
Светлин Русев
Вместо предговор
Живот като за кино
В началото ми се струваше невъзможно да пробия ореола на много известния човек. Ореолът беше обгърнал живота му и в жива връзка с най-новата история на България трупаше митология, натоварваща неговата личност със суперлативи или яростни отрицания. Но тъй като журналистите са по-безразсъдни от историците, бях неудържимо привлечена от идеята да погледна към новото българско време през очите на един голям артист, който познава „меда и жилото” на властта.
Светлин не изглеждаше изненадан, когато му предложих да се потрудя върху книга за него. „Значи ти искаш историята на моя живот?” − попита. И неочаквано за мен се съгласи веднага...
Започнах да посещавам ателието на „Врабча” 18 с диктофон и да записвам разказите му преди десетина години.
Тогава идеята да събера във филм неговия портрет ме плашеше − той изглеждаше нееднозначен и трудно достижим. После драматичният език на картините му и обсебващата красота на неговите колекции някак органично ме повлякоха към телевизионна реализация. [...]
Въпреки че самият Светлин Русев неведнъж е доказвал изкушението си към писаното слово, аз вярвам, че устните разкази носят очарование, което може да бъде сравнено с рисунката. Интервютата приличат на рисунки. Те нямат завършеността на маслената живопис, но скъсяват дистанцията и носят особено преживяване заради усещането, че историите в тях са погледнати от първо лице единствено число, че историческите превратности са станали лична съдба... В тях се оглеждаш целият − добър-лош, умен-глупав... Затова с помощта на самия Светлин и със съзнанието, че той е истинският автор на тази книга, си позволявам да подредя и публикувам всички интервюта, които ми е давал през годините.
Това е неговият живот като за кино − една биография, развила се пред микрофона, в която фактите са спомените.
Петя Тетевенска
Май 2009 г.
P.S.
Тази книга съдържа още факсимилета, писма и текстове за Светлин Русев от Богомил Райнов, Васил Стоилов, Васка Емануилова, Вера Недкова, Дечко Узунов, Десислава Минчева, Димитър Аврамов, Димитър Казаков, Дора Валие, Евгений Евтушенко, Елка Бакалова, Ивайло Мирчев, Иван Ненов, Йордан Радичков, Константин Павлов, Корнелиу Баба, Любен Дилов, Найден Петков, Николай Бошев, Петер Лудвиг, Петър Увалиев, Ренато Гутузо, Румяна Узунова, Юго Вутен, снимки, кадри от телевизионни филми, документи и стенограми от Централния държавен архив и от архива на Съюза на българските художници.
В изданието са включени фотографии на Иво Хаджимишев, Мартин Велчев, Цветан Недков и Елена Спасова. |