"...Респектира ме умението на Чавдар Ценов да си служи с езика. Почти на всяка страница в неговата проза попадаме на дискретно въведени езикови игри, обиграване на познати фразеологизми и клиширани конструкции. Същевременно той ни изправя пред неуловимата граница, която разделя "нормалната" психика от болната, естественото - от "свръхестественото", и с това напомня за най-добрите търсения на "диаболистите" и експресионистите, които са като че ли най-плодотворната традиция в българския разказ през последните десетилетия..."
Николай Аретов |