Именно защото Вапцаров успя да свърже своя
чист и звучен поетичен глас с многогласието
на човешкия „безброй", той си извоюва онова,
дадено на малцина, право да говори от името
на народа, нацията и човечеството. И както от
върховете на Пирин личат древните граници
на българското отечество, така от върха
на Вапцаровата поезия се виждат безкрайните
граници на човешкото.
От този връх, който Вапцаров изкачи, както се
изкачва хълмът на Голгота, поетът и днес ни
призовава: въпреки омразата - да обичаме
човека, въпреки униженията - да уважаваме
човека, въпреки сълзите и страданията - да пеем
песни за човека.
ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ |